Jezik: Ostalo
Tematika: Ostalo
ISBN: Ostalo
Godina izdanja: 1900 - 1949.
Kulturno dobro: Predmet koji prodajem nije kulturno dobro ili ovlašćena institucija odbija pravo preče kupovine
Autor: Strani

Rajna Kacarova - Koledarske pesme
Райна Кацарова - Коледрски пъсни
Избра и нагоди за пъене на 2, 3 и 4 гласа

Sofija, 1934.
Meki povez, 48 strana, knjizni blok odvojen od korica, posveta autorke, verovatno najvece bugarske etnomuzikoloskinje znamenitom kompozitoru Kosti Manojlovicu.
IZUZETNO RETKO!

Rayna Katsarova (7 May 1901 – 14 September 1984) was a Bulgarian ethnomusicologist.
Life

Rayna Katsarova was born in Sofia on 7 May 1901. In 1925 she graduated from the Music Academy in Sofia, and in 1931 she studied in Berlin with Erich Moritz von Hornbostel and Robert Lachmann. She worked in the folk music section of the Ethnographic Museum in Sofia, first as assistant keeper from 1934 to 1937, and then as senior keeper and head from 1947 to 1952.[1]

In 1947 she was among the founders of the International Council for Traditional Music. From 1952 to 1962 she was the director of the Institute of Musicology of the Bulgarian Academy of Sciences. From 1965 she was a member of the Societé Internationale d`Ethnologie et de Folklore.[2]

She is the founder of the dance archive of the Institute of Musicology. Her students included Stoyan Dzhudzhev, Nikolai Kaufman, and Todor Todorov. In 1965, she founded the National Festival of Bulgarian Folk Art with Petko Staynov and Anna Kamenova.[3]

She died on 14 September 1984.[1]
Selected publications

Dances of Bulgaria (1951)
Błogarskije narodnyje tancy (1958)
Le manque de coïncidences entre la figure chorégraphique et la phrase mélodique (1960)
L`ethnomusicologie et Bulgarie de 1954 à nos jours (1960)
La classification des mélodies en Bulgarie (1965)[2]
Райна Димитрова Кацарова-Кукудова е българска фолклористка, наричана „Майка на българската етномузикология“.[1] и „Слънчевата дама на българската фолклористика“.[2]
Биография

Родена е на 7 май 1901 г. в София. Дъщеря е на генерал-майор Димитър Кацаров,[3] родом от Копривщица.

Завършва Теоретичния отдел на Държавната музикална академия.[4]

От 1928 г. е асистентка на Васил Стоин, който ръководи отдела за народна музика в Народния етнографски музей в София, а след неговата смърт поема ръководството на отдела (1939). През 1950 г. отделът преминава от Етнографския институт с музей като фолклорна секция към Института за музика на БАН. Тя продължава да е ръководителка на секцията до 1964 г. Старши научен сътрудник е от 1952 година.[1]

В продължение на години събира народни песни от различни краища на страната. Тя е основателка на танцовия архив на Института за музикознание. Сред нейните ученици са Стоян Джуджев, Николай Кауфман, Тодор Тодоров.

От 30-те години в продължение на десетилетия Кацарова провежда множество сказки, лекции и демонстрации, на живо и по радиото, с които изиграва важна роля за популяризирането на народната музика в модерния социален контекст.[5]

Намира, че мелодиите от Угърчин и района не са изградени върху седемстепенните музикални стълбици, а върху гами от 5 тона, наречени в музиката пентатоника. Тази пентатонична основа им придава самобитна мелодия, която е любопитно явление в българската народна песен.[6]

Като фолклористка е сред първите български жени в Института по музикознание при БАН, член-основател на Международния съвет за народна музика към ЮНЕСКО.[7]

Членка е на Международния комитет за запазване на народните танци. Авторка е на книги и други публикации.[8]

Сътрудница е на редица български и чуждестранни списания и вестници и сборниците „Народни песни“, издавани от Министерството на просветата.[9]

Райна Кацарова-Кукудова, Петко Стайнов, Анна Каменова и Петко Теофилов са сред инициаторите за провеждането на Националния събор на българското народно творчество на всеки 5 години от 1965 година.[10] Улицата в Копривщица, която води към местността Войводенец, където се провежда съборът, в нейна чест е наричана път „Райна Кацарова“. Умира през 1984 г.
Музикално-фолклорен архив на Института за изследване на изкуствата към БАН

Архивът съдържа 160 км записи на киноленти, правени с примитивната филмова техника на 50-те и 60-те години на XX век и огромно количество аудиозаписи. На създаването на архива Райна Кацарова, Анна Илиева и други ентусиасти посвещават години събирателска дейност на терен на различни музикални практики и обреди в повечето фолклорни области от Добруджа до Родопите. В лентите на архива невсякога има записано аудио, а понякога няма картина. В някои случаи липсва синхрон между двете. Записите са правени при много трудни условия, като се има предвид, че помакините в родопските села не пеят пред мъже.[11]

Изследванията на архива започват още с положеното начало на завеждането му. Дигиталната обработка започва през 1998 г. с оглед на това, че животът на лентите и виниловите носители клони към своя край. Някои записи се намират в лошо състояние, въпреки специалните условия на съхранение в БНР и тяхната реставрация е трудоемко и сложно начинание. Оригиналните записи обаче продължават да са съхранявани грижливо.[11]
Библиография

Книги

„Коледарски песни“ (1932)
„Родопски песни“ (1934)
„Гайдите на един шуменски майстор“ (1936)
„Копрившки гайди и гайдари“ (1937)

Други

Райна Кацарова – Кукудова, Николай Кауфман, „Развитие на българската музикална фолклористика“
Райна Кацарова, „Чертици от музикалния живот на Копривщица преди освобождението“ – в сборник „Копривщица“ ІІ част,
Райна Кацарова, „Два белега на родопските помашки напеви“