ISBN: Ostalo
Godina izdanja: ,
Jezik: bugarski
Oblast: Pozorište
Autor: Strani

Народен театьр `иван вазов`
“Един млад народ има нужда от облагородяващото въздействие на сцената. Усещайте се не само жреци на изкуството, но и обществени възпитатели. Великолепната сграда не е още театър. Тя ще стане такава, когато бъде одухотворена от играта на актьора”, с тези думи проф. Иван Шишманов, тогава министър на просвещението, посреща трупата на Народния театър в новата великолепна сграда, открита тържествено на 3 януари 1907 г. За рождена дата на най-стария професионален театър у нас се смята 1904 г., когато първата професионална трупа “Сълза и смях” се преименува на Български народен театър.



В модернизираща се София от края на ХІХ век отдавна се говори за необходимостта да се построи специална сграда за държавния театър, която да даде, както подчертава Иван Вазов, по-добри възможности “за бъдещото величие на драматическото изкуство в България”. Още през декември 1898 г. с решение на Народното събрание се създава специален фонд за построяването на сграда за държавния театър, който през 1904 г. вече е нараснал до 350 000 лв. Българската интелигенция винаги горещо е защитавала идеята за създаване на национален театър, като един от първите сред българските интелектуалци е народният поет Иван Вазов, дълбоко убеден, че “театърът е най-достойният способ, чрез който може да се възпроизведе, изтълкува и проведе в народната среда една патриотическа мисъл и да се възбуди в нея въодушевлението и пламенът на решителността и самопожертването”.
„Младој нацији је потребан обогаћивајући утицај на сцени. Осећајте се не само свештеници уметности, већ и јавни учитељи. Величанствена зграда још увек није позориште. То ће постати она када буде инспирисана глумчевом игром “, тим речима проф. Иван Шишманов, тадашњи министар просвете, поздравио је трупу Народног позоришта у новој велелепној згради, која је свечано отворена 3. јануара 1907. За најстарије професионално позориште у Бугарској сматра се 1904, када је прва професионална трупа „Суза и смех“ преименована у Бугарско народно позориште.

 

У Софијанском граду који се модернизује крајем 19. века дуго се говорило о потреби изградње посебне зграде за државно позориште, која би, како истиче Иван Вазов, дала боље могућности „за будућу величанство драмске уметности у Бугарској“. Већ децембра 1898. резолуцијом Народне скупштине створен је посебан фонд за изградњу зграде за државно позориште, која је 1904. већ нарасла на 350.000 лева. Бугарска интелигенција увек је топло бранила идеју о стварању националног позоришта, попут један од првих међу бугарским интелектуалцима је народни песник Иван Вазов, дубоко уверен да је „позориште најпоштенији начин на који се патриотска мисао може репродуковати, интерпретирати и спровести у националном окружењу и побудити ентузијазам и жар у њој. орах утврђивања и пожртвовање. `